Не-Музеят на Пловдив: Ако не пипате, пропускате всичко
Предлагаме на читателите на Plovdiv24.bg една разходка във " Fantasy – Не-Музеят на Пловдив ". Това е покана към всички пътешественици, които избират локалните прекарвания пред общоприетите туристически направления – за тези, които желаят да усетят същинския дух на града от вътрешната страна. Всичко, което е показано там влияе, като отворя сантимента на кореняците пловдивчани. Всичко е показано с една доза мигане, занимателен детайл, който отключва усмивка.
Любопитна детайлност е, че общата инвестиция за основаването на " Fantasy – Не-Музеят на Пловдив " е 680 000 лева
Проектът получава съфинансиране в размер на близо 142 000 лева от Европейския съюз, както и поддръжка от частна фондация в размер на 30 000 лева
Финансовата поддръжка в действителност е основна за основаването на наличието, само че главната инвестиция е поета от екипа зад плана " 5за 4 " ООД.
Откриването на музея стана по време на Майна Town Weekend, част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата.
Постигнатият резултат е доказателство за отдадеността на екипа и желанието им да предложат на Пловдив културно пространство от ново потомство.
Влизаме вътре в " Не-Музеят ", дружно със основателя му Тодор Попов, който е наш гид.
Намираме се в предверието на " Не-Музеят на Пловдив “. Тук виждаме забавни книги. Обяснете ни какви са те!
Ние се занимаваме с издаването на книги и списания " Майна Town " от към този момент 10 години. И в действителност това е последното преобразяване на тази платформа за местна просвета с въпросния " Не-музей ". Тук сме събрали, естествено, всичко, което подхожда на нашата екосистема, което включва комикси, които са на български създатели. Поканили сме новите издатели на " Дъга ", също други млади и по-познати създатели. Имаме, естествено, и сувенири, които са направени от други местни марки в Пловдив, като PLOVEDIV, Love Plovdiv, Списание " Нула32 ", " Котаракът Румен ", с които също имаме два комикса. Сега следва да получим от Неда Малчева, тъй че общо взето поддържаме екосистема от това, което ни е главният фокус – локалната просвета и комиксите.
Тези книги човек може да си ги купи, нали?
Разбира се. Даже се стараем да има още по-оригинални неща, както да вземем за пример имаме " Альоша " на близалка и на свещ.
Предлагам да ни разноските. Но тук, преди да влезем, виждаме едно роботче. Какво е то?
Ами, споделяме му Павенци – това е първото паве на Пловдив, който ще бъде воин на нашите комикси, също ще бъде и значим хазаин тук, във фоайето на рецепцията. Той ще посреща главно най-младата аудитория. В момента му вдъхваме живот и го вършим да може да осведоми и да споделя забавни истории. Но това е нещо, по което имаме още много работа, тъй като се оказа, че не е толкоз просто да пуснеш подобен робот, който да прави тъкмо каквото искаш.
Той ще приказва, ще демонстрира клипчета, видеофилмчета с истории от Пловдив и за себе си.
Но няма да замести напълно същинския гид?
Не. В един миг, апропо, през вчерашния ден си зададохме въпроса за какво нямаме по още един двойник или тройник на другите етажи, само че това ще го оставим да го решаваме във времето.
Тук имаме два видеоекрана, на които всички любопитни почитатели или хора, които просто посещават нашия " Не-музей ", могат да се срещнат с всички издания, които имаме през годините, като те могат да прочетат списанията на тези екрани, а пък част от комиксите сме ги създали като анимации и също могат да се гледат тук. Това е със свободен достъп и, всеки, който има предпочитание, е добре пристигнал да чете на място.
Но оттук насетне към този момент достъпът е заплатен.
Да, това действително е входът към " Не-Музея ". Имаме два етажа и над 20 експоната. Правим го към този момент може би година и половина. От аналогови до цифрови – това е подобен сборен облик на Пловдив, основан от над 20 създателя, тъй че мисля, че има за всекиго по нещо, поднесено по доста забавен и новаторски метод.
А за какво " Не-Музей "? Аз имах щастието към този момент да вляза и да видя музейни експонати.
Ами вижте в този момент, концепцията " Не-Музея " идва от един труд, който е писан в един университет, който отваря тематиката къде да стопира музеят и къде той може да получи нови превъплъщения, изключително в Съвремието. И това, което ние тук създадохме, имаме вяра, че дава отговор по-скоро на концепцията на " не-музея ", тъй като множеството от тези експонати могат да се местят, само че не е наложително да бъдат закрепени тук.
Те могат да гостуват на събития в други градове, могат да бъдат основа за развиване на неща, които да намират превъплъщения отвън постройката на " Не-музея “. Друго главно нещо, което е значимо да отбележим, е, че общоприетото схващане за музей, изключително в България, е, че ти би трябвало да гледаш и да си подобен въздържан фен.
Но в един миг тук главната ни провокация към посетителите е пипайте, разглеждайте. Ако пропуснете да пипнете, ще пропуснете цялото преживяване. Така че по-скоро това е интерактивно и всеки фен е участник, в сравнение с просто да е клиент, който безименно минава през пространството.
Т.е. тук в основата е атракцията и всеки може да се включи в нея?
Да, апропо, тук е моментът да кажем, че множеството от нещата, които вършим, с цел да могат те да влияят или пък да отворят съзнанието на хората, постоянно са с една доза мигане. Т.е. ние се опитваме във всяко нещо да сложим занимателния детайл, който ще отключи усмивката, която пък ще отключи интереса – " абе това за какво е измислено ", което е главната ни цел - да предизвикваме хората да търсят познания и информация на други места, където могат да намерят напълно задълбочени исторически и други обстоятелства за Пловдив.
Да вървим нагоре. Виждаме доста цитати, и не напълно, по стълбата.
Това са едни псевдоцитати. Отново отиваме към тематиката с намигването. Те са тълкования през пловдивска позиция на известни персони, като Марк Твен, Архимед, Джон Ленън, даже хан Омуртаг. Така че това е главното място, което като преминаваш, да попиеш една такава друга атмосфера.
Пловдивска атмосфера. Ето един откъс: " Всяко тяло, потопено в айляк, за нищо на света не желае да излезе от него " – Архимед. И още такива.
А това е " Драконът на 2019 ".
Да, това е един комикс, може би първият комикс, който направихме по случай книгата " Пловдив Fantasy справочник ", издадена 2019 година, когато Пловдив беше Столица на културата. И в действителност това е една комикс история, разказваща по какъв начин Капана в един миг беше обладан от този Дракон и се появиха доста школи за това да развием Капана и да преборим Дракона. Той беше едно празно пространство.
В един миг се появиха разнообразни бизнесмени – всеки с ексцентрични заведения, продажба на плочи, питейни заведения или с бирени такива. И това в действителност е една остаряла китайска история, която споделя по този начин: " В Капана се появил Дракон и всички кунг фу школи се опитвали да го изгонят, само че никой не съумял, до момента в който не се появил супергероят на селото – дали в Китай, или в Майна Town. Всички му създали път, той погледнал Дракона и минал по прилежащата улица. И в действителност в нашия случай това е Драконът 2019, който пристигна и промени квартала.
А тук сме пред " Шкафа на знанието ". Имаме разнообразни обстоятелства за Пловдив, които още веднъж сме показали от някои от нашите книги, които сме създали. Във всяко чекмедже има прикрито наличие.
Може ли да опитаме?
Разбира се. Тук представяме Пловдив като планета. Съответно част от информацията за пловдивчани може би е повече от ясна, само че методът, по който е разказана, също е занимателен, тъй че откриваме, че даже хора, които знаят обстоятелствата, се забавляват да прочетат това, което сме написали.
" Завърти и избери страна. " Това върти ли се?
Това се върти. Това е една монета, която открихме, до момента в който създавахме наличието и в случай че зададем въпроса " " Кое е най-старото нещо, за което човек се сеща? ", доста огромен % от хората дават отговор " Пирамидите ".
И в действителност тук взехме решение да сравним пирамидите с част от артефактите, открити на Трихълмието, и цялата тази догадка, че Пловдив в действителност е над 6, даже 8 хиляди години, откогато е обитаем. Така че това е бърз метод човек да се ориентира, тъй като пирамидите, най-малко към днешна дата, тъй като има и нови изказвания, са на 4500 години.
А Пловдив е може би на 8000. Това е доста просветително занятие за децата, а за какво не и за възрастните.
Да, това за всички е забавно. Има четири такива чекмеджета със наличие, тъй че тук имаме разнообразни аспекти - природата, по какъв начин са се сменяли имената на улиците, предпазени зони по тепетата и предпазени типове. Това са забавни обстоятелства, за които не се приказва доста постоянно.
Тук всеки може да остави парченце от себе си, в рисунката?
Да, това е една карта на центъра на Пловдив, основана от френския художник Мич Брезунек. Всъщност тук всички са добре пристигнали да оцветят Пловдив по техния усет.
Тук пък сме в зоната на тепетата, тъй като тепетата са много значим миг. Примерно, през вчерашния ден имаше една група англичани, които съвсем се бяха обзаложили – единият твърдеше, че има три тепета в Пловдив, другият твърдеше, че са седем. В действителността те са шест, плюс един мол.
Да, тъкмо по този начин. Едното беше унищожено.
Но има още две, които са унищожени. Даже се твърди, че е имало десето тепе. Като тук сме посочили тъкмо този миг, в който Марково тепе е разрушено. И всеки един може да се снима като боксьор, който е взел участие в разрушаването, тъй като ние имаме подобен комикс още веднъж, за една гигантска маймуна на име Пинг Конг.
Имаме и друга легенда за това, че Пловдив е град на изкуствата, тъй като под всяко от тепетата живее по една муза на друго изкуство. И в действителност от тази страна може да забележим техники къщи. Фили Бейби, Капана Каренина – музата на литературата. Естествено, има и Муза на Айляка. Така че тези смешки са и различен тип провокация към хората да извърнат внимание на това, че в действителност градът има история в изкуството, има ужасно доста създатели в този град. Така че тук по някакъв метод хем се запознаваш с къса история на тепетата, от тази страна имаме даже и тепеметър – човек може да се премери по отношение на тепетата. И тук са всичките девет тепета, в това число Лаут тепе и Каменица тепе, които също към този момент не съществуват, само че най-малко може да забележим почти какъв брой са били високи или към момента са високи.
Това пък е книгата с кварталите на Пловдив. Това са единствено три от кварталите. Не сте ги довършили още?
Не, просто няма по какъв начин да създадем толкоз дебела книга, тъй като става непрактична. Но пък това ще е едно от нещата, които от време на време ще се подменят. В момента работим по основаването на още три квартала.
В момента виждаме Стария град, " Кючука ". Понеже създателят е от " Кючук Париж " – Димитър Петров, и надлежно започваме с " Кючук Париж ". Той е показан много забавно, със Сачмената кула и с няколко от знаковите здания, паркове и места в квартала.
А тези закачливи думи кой ги е написал? " Някои се майтапят, че Кючука е неприветлив квартал, другите не се майтапят “ и така нататък
Ами текстовете са на Тодор Карагюров и Светлана Куюмджиева, която като куратор също помагаше в част от текстовете. Съответно корицата също е много атрактивна и постоянно приканваме хората да извърнат и предната корица, тъй като въпреки всичко това е книга и тя има корица.
На екраните тук пък могат да бъдат видени фрагменти, които са от трите квартала. Третият квартал, който не отгърнахме, е " Тракия " “. Всъщност фотосите ни ги даде Мимо Райчев, който знаете, е значителен колекционер и откривател на предишното на Пловдив. Така че с помощта на него имаме и фотоси по какъв начин е изглеждала постройката и местата към постройката преди много години.
" Кършияка " ви липсва към този момент, само че вие ще го добавите.
Еми " Кършияка ", и " Мараша ", и " Капана ", и " Изгрев " следват.
А това телепортиране някакво ли е?
Не. Тук обясняваме концепцията за правене на шев на Главната. Много хора от града в действителност знаят, само че от другите градове не знаят, че ние си имаме термин за това да отидеш до единия край и да се върнеш и това е един цялостен шев. И тук сме го създали под формата на съревнование. Т.е. трима души по едно и също време могат да се състезават кой първи ще направи шев на Главната. Тегелът постоянно е отиване и връщане, би трябвало да въртиш. Върти, върти, върти.
Интересно е. Но по какъв начин ви пристигна концепцията за тази игра?
Ми вижте, с цел да се получи това тук, аз ви споделих, че е работа с над 20 актьора. Имахме може би няколко месеца на прототипиране, изпробване и там някъде, като тук бяхме поканили ужасно доста хора, които да дойдат, да видят, да преживеят прототипите. Като целият този " Не-музей " на двата етажа го бяхме пресъздали като прототипи. И надлежно всички хора, които идваха, също допринасяха.
Примерно, това особено потегли от една концепция да имаме единствено една такава дрънкулка на римлянин, тъй като нашето изказване в нашата митология е, че първият шев на Главната най-вероятно е изработен от римлянина, който е обходил къде ще е Античният спектакъл. Т.е. и други хора може да са минавали, само че подобен фиктивен шев най-вероятно би трябвало да е оттогава, тъй като ние вървим действително върху Римския стадион и по тази причина първият би трябвало да е бил римлянин. Съответно се появи един другар, който сподели " Защо не двама да се състезават? ". И от там в действителност пристигна концепцията да го създадем като игра. И във времето към този момент закупи този тип, който виждате.
Кои са другите двама герои?
Ами, в действителност първият е екскурзиант, тъй като Пловдив е от ден на ден туристически град. И естествено, екскурзиантът има потребност от някой, който да му оказва помощ, тъй че това е някой от домакините на града.
Като пловдивската мадама?
Може и да е мадама, може да не е.
Очаквайте продължение на разходката в Не - музея на Пловдив.
Любопитна детайлност е, че общата инвестиция за основаването на " Fantasy – Не-Музеят на Пловдив " е 680 000 лева
Проектът получава съфинансиране в размер на близо 142 000 лева от Европейския съюз, както и поддръжка от частна фондация в размер на 30 000 лева
Финансовата поддръжка в действителност е основна за основаването на наличието, само че главната инвестиция е поета от екипа зад плана " 5за 4 " ООД.
Откриването на музея стана по време на Майна Town Weekend, част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата.
Постигнатият резултат е доказателство за отдадеността на екипа и желанието им да предложат на Пловдив културно пространство от ново потомство.
Влизаме вътре в " Не-Музеят ", дружно със основателя му Тодор Попов, който е наш гид.
Намираме се в предверието на " Не-Музеят на Пловдив “. Тук виждаме забавни книги. Обяснете ни какви са те!
Ние се занимаваме с издаването на книги и списания " Майна Town " от към този момент 10 години. И в действителност това е последното преобразяване на тази платформа за местна просвета с въпросния " Не-музей ". Тук сме събрали, естествено, всичко, което подхожда на нашата екосистема, което включва комикси, които са на български създатели. Поканили сме новите издатели на " Дъга ", също други млади и по-познати създатели. Имаме, естествено, и сувенири, които са направени от други местни марки в Пловдив, като PLOVEDIV, Love Plovdiv, Списание " Нула32 ", " Котаракът Румен ", с които също имаме два комикса. Сега следва да получим от Неда Малчева, тъй че общо взето поддържаме екосистема от това, което ни е главният фокус – локалната просвета и комиксите.
Тези книги човек може да си ги купи, нали?
Разбира се. Даже се стараем да има още по-оригинални неща, както да вземем за пример имаме " Альоша " на близалка и на свещ.
Предлагам да ни разноските. Но тук, преди да влезем, виждаме едно роботче. Какво е то?
Ами, споделяме му Павенци – това е първото паве на Пловдив, който ще бъде воин на нашите комикси, също ще бъде и значим хазаин тук, във фоайето на рецепцията. Той ще посреща главно най-младата аудитория. В момента му вдъхваме живот и го вършим да може да осведоми и да споделя забавни истории. Но това е нещо, по което имаме още много работа, тъй като се оказа, че не е толкоз просто да пуснеш подобен робот, който да прави тъкмо каквото искаш.
Той ще приказва, ще демонстрира клипчета, видеофилмчета с истории от Пловдив и за себе си.
Но няма да замести напълно същинския гид?
Не. В един миг, апропо, през вчерашния ден си зададохме въпроса за какво нямаме по още един двойник или тройник на другите етажи, само че това ще го оставим да го решаваме във времето.
Тук имаме два видеоекрана, на които всички любопитни почитатели или хора, които просто посещават нашия " Не-музей ", могат да се срещнат с всички издания, които имаме през годините, като те могат да прочетат списанията на тези екрани, а пък част от комиксите сме ги създали като анимации и също могат да се гледат тук. Това е със свободен достъп и, всеки, който има предпочитание, е добре пристигнал да чете на място.
Но оттук насетне към този момент достъпът е заплатен.
Да, това действително е входът към " Не-Музея ". Имаме два етажа и над 20 експоната. Правим го към този момент може би година и половина. От аналогови до цифрови – това е подобен сборен облик на Пловдив, основан от над 20 създателя, тъй че мисля, че има за всекиго по нещо, поднесено по доста забавен и новаторски метод.
А за какво " Не-Музей "? Аз имах щастието към този момент да вляза и да видя музейни експонати.
Ами вижте в този момент, концепцията " Не-Музея " идва от един труд, който е писан в един университет, който отваря тематиката къде да стопира музеят и къде той може да получи нови превъплъщения, изключително в Съвремието. И това, което ние тук създадохме, имаме вяра, че дава отговор по-скоро на концепцията на " не-музея ", тъй като множеството от тези експонати могат да се местят, само че не е наложително да бъдат закрепени тук.
Те могат да гостуват на събития в други градове, могат да бъдат основа за развиване на неща, които да намират превъплъщения отвън постройката на " Не-музея “. Друго главно нещо, което е значимо да отбележим, е, че общоприетото схващане за музей, изключително в България, е, че ти би трябвало да гледаш и да си подобен въздържан фен.
Но в един миг тук главната ни провокация към посетителите е пипайте, разглеждайте. Ако пропуснете да пипнете, ще пропуснете цялото преживяване. Така че по-скоро това е интерактивно и всеки фен е участник, в сравнение с просто да е клиент, който безименно минава през пространството.
Т.е. тук в основата е атракцията и всеки може да се включи в нея?
Да, апропо, тук е моментът да кажем, че множеството от нещата, които вършим, с цел да могат те да влияят или пък да отворят съзнанието на хората, постоянно са с една доза мигане. Т.е. ние се опитваме във всяко нещо да сложим занимателния детайл, който ще отключи усмивката, която пък ще отключи интереса – " абе това за какво е измислено ", което е главната ни цел - да предизвикваме хората да търсят познания и информация на други места, където могат да намерят напълно задълбочени исторически и други обстоятелства за Пловдив.
Да вървим нагоре. Виждаме доста цитати, и не напълно, по стълбата.
Това са едни псевдоцитати. Отново отиваме към тематиката с намигването. Те са тълкования през пловдивска позиция на известни персони, като Марк Твен, Архимед, Джон Ленън, даже хан Омуртаг. Така че това е главното място, което като преминаваш, да попиеш една такава друга атмосфера.
Пловдивска атмосфера. Ето един откъс: " Всяко тяло, потопено в айляк, за нищо на света не желае да излезе от него " – Архимед. И още такива.
А това е " Драконът на 2019 ".
Да, това е един комикс, може би първият комикс, който направихме по случай книгата " Пловдив Fantasy справочник ", издадена 2019 година, когато Пловдив беше Столица на културата. И в действителност това е една комикс история, разказваща по какъв начин Капана в един миг беше обладан от този Дракон и се появиха доста школи за това да развием Капана и да преборим Дракона. Той беше едно празно пространство.
В един миг се появиха разнообразни бизнесмени – всеки с ексцентрични заведения, продажба на плочи, питейни заведения или с бирени такива. И това в действителност е една остаряла китайска история, която споделя по този начин: " В Капана се появил Дракон и всички кунг фу школи се опитвали да го изгонят, само че никой не съумял, до момента в който не се появил супергероят на селото – дали в Китай, или в Майна Town. Всички му създали път, той погледнал Дракона и минал по прилежащата улица. И в действителност в нашия случай това е Драконът 2019, който пристигна и промени квартала.
А тук сме пред " Шкафа на знанието ". Имаме разнообразни обстоятелства за Пловдив, които още веднъж сме показали от някои от нашите книги, които сме създали. Във всяко чекмедже има прикрито наличие.
Може ли да опитаме?
Разбира се. Тук представяме Пловдив като планета. Съответно част от информацията за пловдивчани може би е повече от ясна, само че методът, по който е разказана, също е занимателен, тъй че откриваме, че даже хора, които знаят обстоятелствата, се забавляват да прочетат това, което сме написали.
" Завърти и избери страна. " Това върти ли се?
Това се върти. Това е една монета, която открихме, до момента в който създавахме наличието и в случай че зададем въпроса " " Кое е най-старото нещо, за което човек се сеща? ", доста огромен % от хората дават отговор " Пирамидите ".
И в действителност тук взехме решение да сравним пирамидите с част от артефактите, открити на Трихълмието, и цялата тази догадка, че Пловдив в действителност е над 6, даже 8 хиляди години, откогато е обитаем. Така че това е бърз метод човек да се ориентира, тъй като пирамидите, най-малко към днешна дата, тъй като има и нови изказвания, са на 4500 години.
А Пловдив е може би на 8000. Това е доста просветително занятие за децата, а за какво не и за възрастните.
Да, това за всички е забавно. Има четири такива чекмеджета със наличие, тъй че тук имаме разнообразни аспекти - природата, по какъв начин са се сменяли имената на улиците, предпазени зони по тепетата и предпазени типове. Това са забавни обстоятелства, за които не се приказва доста постоянно.
Тук всеки може да остави парченце от себе си, в рисунката?
Да, това е една карта на центъра на Пловдив, основана от френския художник Мич Брезунек. Всъщност тук всички са добре пристигнали да оцветят Пловдив по техния усет.
Тук пък сме в зоната на тепетата, тъй като тепетата са много значим миг. Примерно, през вчерашния ден имаше една група англичани, които съвсем се бяха обзаложили – единият твърдеше, че има три тепета в Пловдив, другият твърдеше, че са седем. В действителността те са шест, плюс един мол.
Да, тъкмо по този начин. Едното беше унищожено.
Но има още две, които са унищожени. Даже се твърди, че е имало десето тепе. Като тук сме посочили тъкмо този миг, в който Марково тепе е разрушено. И всеки един може да се снима като боксьор, който е взел участие в разрушаването, тъй като ние имаме подобен комикс още веднъж, за една гигантска маймуна на име Пинг Конг.
Имаме и друга легенда за това, че Пловдив е град на изкуствата, тъй като под всяко от тепетата живее по една муза на друго изкуство. И в действителност от тази страна може да забележим техники къщи. Фили Бейби, Капана Каренина – музата на литературата. Естествено, има и Муза на Айляка. Така че тези смешки са и различен тип провокация към хората да извърнат внимание на това, че в действителност градът има история в изкуството, има ужасно доста създатели в този град. Така че тук по някакъв метод хем се запознаваш с къса история на тепетата, от тази страна имаме даже и тепеметър – човек може да се премери по отношение на тепетата. И тук са всичките девет тепета, в това число Лаут тепе и Каменица тепе, които също към този момент не съществуват, само че най-малко може да забележим почти какъв брой са били високи или към момента са високи.
Това пък е книгата с кварталите на Пловдив. Това са единствено три от кварталите. Не сте ги довършили още?
Не, просто няма по какъв начин да създадем толкоз дебела книга, тъй като става непрактична. Но пък това ще е едно от нещата, които от време на време ще се подменят. В момента работим по основаването на още три квартала.
В момента виждаме Стария град, " Кючука ". Понеже създателят е от " Кючук Париж " – Димитър Петров, и надлежно започваме с " Кючук Париж ". Той е показан много забавно, със Сачмената кула и с няколко от знаковите здания, паркове и места в квартала.
А тези закачливи думи кой ги е написал? " Някои се майтапят, че Кючука е неприветлив квартал, другите не се майтапят “ и така нататък
Ами текстовете са на Тодор Карагюров и Светлана Куюмджиева, която като куратор също помагаше в част от текстовете. Съответно корицата също е много атрактивна и постоянно приканваме хората да извърнат и предната корица, тъй като въпреки всичко това е книга и тя има корица.
На екраните тук пък могат да бъдат видени фрагменти, които са от трите квартала. Третият квартал, който не отгърнахме, е " Тракия " “. Всъщност фотосите ни ги даде Мимо Райчев, който знаете, е значителен колекционер и откривател на предишното на Пловдив. Така че с помощта на него имаме и фотоси по какъв начин е изглеждала постройката и местата към постройката преди много години.
" Кършияка " ви липсва към този момент, само че вие ще го добавите.
Еми " Кършияка ", и " Мараша ", и " Капана ", и " Изгрев " следват.
А това телепортиране някакво ли е?
Не. Тук обясняваме концепцията за правене на шев на Главната. Много хора от града в действителност знаят, само че от другите градове не знаят, че ние си имаме термин за това да отидеш до единия край и да се върнеш и това е един цялостен шев. И тук сме го създали под формата на съревнование. Т.е. трима души по едно и също време могат да се състезават кой първи ще направи шев на Главната. Тегелът постоянно е отиване и връщане, би трябвало да въртиш. Върти, върти, върти.
Интересно е. Но по какъв начин ви пристигна концепцията за тази игра?
Ми вижте, с цел да се получи това тук, аз ви споделих, че е работа с над 20 актьора. Имахме може би няколко месеца на прототипиране, изпробване и там някъде, като тук бяхме поканили ужасно доста хора, които да дойдат, да видят, да преживеят прототипите. Като целият този " Не-музей " на двата етажа го бяхме пресъздали като прототипи. И надлежно всички хора, които идваха, също допринасяха.
Примерно, това особено потегли от една концепция да имаме единствено една такава дрънкулка на римлянин, тъй като нашето изказване в нашата митология е, че първият шев на Главната най-вероятно е изработен от римлянина, който е обходил къде ще е Античният спектакъл. Т.е. и други хора може да са минавали, само че подобен фиктивен шев най-вероятно би трябвало да е оттогава, тъй като ние вървим действително върху Римския стадион и по тази причина първият би трябвало да е бил римлянин. Съответно се появи един другар, който сподели " Защо не двама да се състезават? ". И от там в действителност пристигна концепцията да го създадем като игра. И във времето към този момент закупи този тип, който виждате.
Кои са другите двама герои?
Ами, в действителност първият е екскурзиант, тъй като Пловдив е от ден на ден туристически град. И естествено, екскурзиантът има потребност от някой, който да му оказва помощ, тъй че това е някой от домакините на града.
Като пловдивската мадама?
Може и да е мадама, може да не е.
Очаквайте продължение на разходката в Не - музея на Пловдив.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ